Почти всеки бизнес, който стигне до мен с идеята да регистрира логото си, е минал през един и същ път: намерил е дизайнер, платил е фактура, получил е файлове и е започнал да използва знака. И почти никой не е помислил за въпроса кой всъщност държи правата върху това лого. Докато отношенията с дизайнера са добри, въпросът изглежда теоретичен. Става практичен точно в момента, в който решите да заявите марка, да преработите логото или да го продадете заедно с бизнеса.
Две различни права върху едно и също лого
Логото може да бъде защитено по два независими начина, които често се бъркат.
Авторското право възниква автоматично в момента на създаването на произведението, без регистрация и без такси. То принадлежи на автора, тоест на физическото лице, което е нарисувало знака. Авторското право не зависи от това за какви стоки и услуги използвате логото.
Търговската марка е знак, който отличава вашите стоки или услуги от тези на конкурентите. Тя възниква след заявяване и регистрация пред Патентното ведомство или пред EUIPO, за конкретен списък стоки и услуги, и се подновява на всеки десет години.
Тези две права могат да съществуват едновременно и да принадлежат на различни хора. Напълно възможно е дружеството ви да е притежател на регистрирана фигуративна марка, а авторското право върху графиката да е останало у дизайнера. Това е неудобна комбинация, особено ако отношенията се развалят.
Плащането на фактурата не прехвърля правата
Това е най-честото недоразумение. По българското право възлагането и плащането сами по себе си не правят поръчващия носител на авторското право. При произведение, създадено по поръчка, авторското право по правило остава у автора, освен ако в договора е уговорено друго. Възложителят има право да използва произведението за целта, за която го е поръчал, но това е значително по-тясно от пълноценна собственост върху знака.
Сходна е логиката и при служебни произведения. Ако логото е направено от ваш служител в рамките на задълженията му, работодателят има право да го използва за своята дейност, но самото авторско право по правило остава у автора, ако не сте уговорили друго писмено.
Разликата личи в практиката. Правото да използвате логото в сайта и на опаковките не означава непременно право да го преработите, да го лицензирате на партньор, да го впишете като част от продажба на бизнеса или да спрете трето лице, което го копира.
Какво да съдържа договорът с дизайнера
Не е нужен дълъг документ. Нужни са няколко ясни клаузи:
- Изрично отстъпване на изключителните права за използване на логото, без ограничение във времето, за цялата територия на света и за всички видове използване, включително в онлайн среда.
- Право на преработка, тоест правото да променяте цветовете, пропорциите, типографията и да създавате производни варианти. Без тази клауза всяко бъдещо ребрандиране минава през съгласието на автора.
- Изрично право да заявите логото като търговска марка на името на вашето дружество.
- Гаранция за оригиналност, че дизайнерът не е използвал чужди елементи без право, както и какво следва, ако се окаже обратното.
- Лицензи за шрифтове и стокови елементи. Много лога стъпват на платен шрифт или на векторна икона от банка с изображения. Лицензът за тях често не покрива използване като част от регистрирана марка.
- Предаване на изходните файлове във векторен формат, не само PNG и JPG.
За името на автора също се уговаря дали той ще бъде обозначаван. Личните неимуществени права по правило не се прехвърлят, но начинът на обозначаване може да бъде уреден.
Ако договор няма, а логото вече се използва
Ситуацията не е безнадеждна, но се урежда със задна дата. Най-чистият вариант е допълнително писмено споразумение с дизайнера, в което той потвърждава отстъпването на правата към момента на създаването. Повечето дизайнери подписват подобен документ без съпротива, особено ако сътрудничеството е било нормално.
Паралелно си съберете и запазете доказателства за възлагането: кореспонденция по имейл, задание, фактура, банково плащане, датите на файловете. Те не заместват договора, но показват контекста.
По-деликатно е, когато логото е направено от бивш съдружник, от роднина без никаква документация или от външна агенция, която вече не съществува. Тогава обсъждаме какъв риск носи заявката и дали не е по-разумно логото да бъде преработено.
Връзката с регистрацията на марка
По-ранното авторско право на трето лице е основание, на което регистрацията на марка може да бъде оспорена. Затова преди подаване на заявка за фигуративна или комбинирана марка винаги питам кой е нарисувал знака и на какво основание бизнесът го използва.
Вторият въпрос е дали логото не се сблъсква с чужди по-ранни права. Проучването на марка показва идентични и сходни знаци, заявени или регистрирани преди вас за подобни стоки и услуги. Собствен договор с дизайнера не ви предпазва от опозиция от страна на притежател на по-ранна марка. Това са два отделни риска и се проверяват отделно.
Заслужава си и бележка за логата, генерирани с изкуствен интелект. Въпросът кой е автор на такъв резултат и дали изобщо възниква авторско право е спорен и в България, и в ЕС. Това не прави логото негодно за марка, но означава, че разчитате единствено на регистрацията, без допълнителния слой на авторското право.
Практическият ред на действията
Препоръчвам следната последователност: първо уреждате правата с дизайнера, след това правите проучване, след това заявявате. Държавните такси за българска марка са 265,87 EUR за до три класа, плюс 25,56 EUR за издаване на свидетелство, а за марка на Европейския съюз започват от 850 EUR за един клас. Това са суми, които не искате да платите за знак, върху който имате неясни права.
След регистрацията остава следенето за сходни заявки и за сроковете, което при мен се поема от абонамент за марка. Но основата се поставя в самото начало, с два подписа върху един кратък документ.
Ако не сте сигурни какво сте подписали с дизайнера си или изобщо не сте подписвали нищо, съберете кореспонденцията и фактурите и ги прегледайте заедно със заданието. От там нататък можем да преценим дали е нужно допълнително споразумение, преди да тръгнем към заявка.