Един от най-честите разговори, които водя с собственици на малки и средни фирми, започва така: "Аз съм си регистрирал фирмата с това име преди седем години, значи името е мое." Разбирам логиката, но правната действителност е различна. Вписването в Търговския регистър, закупуването на домейн и създаването на профил в социална мрежа са три различни неща, които ви дават три различни и доста ограничени вида сигурност. Нито едно от тях не ви дава изключително право върху името като знак за стоки и услуги.
В тази статия обяснявам какво точно покрива всеки от тези регистри, къде е дупката и как регистрацията на марка я запълва.
Какво ви дава вписването в Търговския регистър
Фирменото наименование е името, под което търговецът се подписва. Законът за търговския регистър и Търговският закон изискват наименованието да е различимо от вече вписаните, но проверката е формална и се прави в рамките на регистъра на търговците.
Какво означава това на практика:
- Защитата важи за наименованието на търговеца, а не за знака, с който предлагате стоки и услуги на пазара.
- Проверката за различимост не обхваща регистъра на марките. Може да получите фирма с име, което вече е нечия регистрирана марка.
- Ако друга компания използва вашето име като бранд върху продукти, самото вписване в регистъра рядко е достатъчно основание да я спрете.
Много бизнеси работят под име, различно от фирменото. "ЕООД Иванов и син" продава под бранда "Корен". Търговският регистър не защитава "Корен" по никакъв начин.
Какво ви дава домейнът
Домейнът е адрес. Регистраторът го предоставя по реда на заявяване и не проверява дали нарушавате чужди права. Обратното също е вярно: притежаването на домейн не ви прави притежател на името.
Има и по-неприятен сценарий. Ако някой друг регистрира идентична или сходна марка за вашата сфера на дейност, той може да атакува домейна ви по процедура за домейнови спорове или по съдебен ред. Виждала съм бизнеси, които години наред изграждат трафик към сайт, а после се оказват в защитна позиция срещу притежател на по-късно подадена, но вече регистрирана марка.
Какво добавя регистрацията на марка
Търговската марка е знак, който отличава вашите стоки и услуги от тези на другите. Може да е дума, лого, комбинация от двете, а при определени условия и форма, цвят или звук. Регистрацията се прави пред Патентното ведомство на Република България за национална защита или пред EUIPO за защита на територията на целия Европейски съюз.
Регистрираната марка ви дава:
- Изключително право да използвате знака за посочените стоки и услуги на съответната територия.
- Основание да забраните на трети лица да използват идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се объркат.
- Активна позиция вместо отбранителна. Можете да подадете опозиция срещу по-късно заявена чужда марка, която се доближава до вашата.
- Актив, който се вписва в баланса, прехвърля се, лицензира се и има стойност при преговори с инвеститор или при продажба на бизнеса.
Важно уточнение: правото не е безгранично. То важи само за класовете стоки и услуги, които сте посочили при заявяването, и само на територията, за която е регистрирана марката. Българска марка не ви защитава в Германия, а марка на ЕС не ви защитава в Сърбия или Великобритания.
Държавните такси, с които да смятате
За да планирате бюджет, ето реда на величините към момента. Българска марка: 265,87 EUR държавна такса за до три класа, плюс 25,56 EUR за издаване на свидетелство. Марка на Европейския съюз: от 850 EUR за един клас, като всеки следващ клас се таксува допълнително. Към това се добавя възнаграждението на представителя, което зависи от обема на работата.
Сравнете тези суми с цената на ребрандиране, ако след три години се наложи да смените име, табели, опаковки, етикети и домейн.
Редът, в който препоръчвам да се действа
Най-скъпите случаи, които съм виждала, са на бизнеси, които са направили всичко в обратен ред: първо фирма, после сайт, после опаковки, после десет хиляди лева в реклама и накрая въпросът "можем ли да си регистрираме марката".
По-разумната последователност е:
1. Проучване на марка преди всякаква инвестиция в бранда. Проверявам националния регистър, регистъра на EUIPO и международните регистрации с действие в България, за идентични и за сходни знаци в релевантните класове. 2. Анализ на резултата. Ако има риск, по-добре да го разберете, докато името е още само идея на лист. 3. Определяне на обхвата: кои класове по Ницската класификация отразяват реалната ви дейност и близките планове за развитие. 4. Подаване на заявката и проследяване на експертизата, публикацията и опозиционния срок. 5. След регистрацията: абонамент за марка за наблюдение на новите заявки, които се доближават до вашата, и напомняне за подновяването на всеки десет години.
Никой не може да ви обещае регистрация. Ведомството прави собствена експертиза, а трети лица имат право на опозиция. Това, което може да се направи, е рискът да бъде оценен предварително и заявката да бъде подготвена така, че да има смислени шансове.
Кратък самотест
Отговорете си честно на следните въпроси:
- Под какво име реално ви познават клиентите и съвпада ли то с фирменото наименование?
- Ако утре ваш конкурент пусне продукт със сходно име, на какво основание бихте го спрели?
- В колко държави продавате или ще продавате през следващите две години?
- Знаете ли дали някой вече има регистрирана марка, сходна с вашата, в същите класове?
Ако на последния въпрос отговорът е "не", това е мястото, откъдето започва работата.
Ако обмисляте ново име или работите с име, което никога не е проверявано, изпратете ми знака и кратко описание на дейността си. Първата стъпка е проучването и то ще покаже дали изобщо има смисъл да се подава заявка, или е по-разумно да се обмисли промяна, докато тя още струва евтино.