Когато собственик на бизнес ми се обади за регистрация на марка, въпросът почти винаги е за името и логото. Много по рядко някой пита кой ще бъде вписан като притежател. А точно това поле в заявката решава кой ще може да забрани на другите да използват знака, кой ще получи парите при продажба на бизнеса и кой ще остане с празни ръце, ако съдружниците се разделят.
Притежател на марката е лицето, вписано в регистъра на Патентното ведомство или на EUIPO. Не този, който е платил таксите. Не този, който е измислил името. Не този, който реално продава стоките. Регистърът е публичен и за трети лица важи това, което пише в него.
Трите обичайни варианта
Дружеството, което работи с марката. Това е най естественият избор за повечето малки и средни бизнеси. Марката стои там, където са приходите, рекламата и договорите с клиенти. Доказването на реално използване е просто, защото фактурите и сайтът са на същото лице. При продажба на дружеството марката върви заедно с него, без отделна сделка.
Физическо лице, най често собственикът. Среща се, когато зад едно име стоят няколко дружества или когато бизнесът още не е структуриран. Предимството е, че марката остава при човека, ако фирмата изпадне в несъстоятелност или бъде продадена. Недостатъкът е, че използването се извършва от дружеството, не от притежателя, и трябва да има поне писмена лицензия, тоест разрешение от притежателя дружеството да използва марката. Без такъв документ в един спор за реално използване положението е неудобно.
Няколко лица като съсобственици. Двама съдружници решават да впишат и двамата, за да е справедливо. На хартия звучи добре. На практика съсобствеността означава, че почти всяко важно действие изисква съгласие и на двамата: прехвърляне, лицензия, понякога и подновяване. Ако отношенията се влошат, марката замръзва. Виждала съм знаци, които никой не може да използва спокойно, защото бившите партньори не си говорят.
Какво се обърква най често
Най болезненият сценарий е следният: трима души стартират бизнес, единият се заема с документите и заявява марката на свое име, защото така е по бързо. Години по късно фирмата расте, отношенията се разпадат и притежателят на марката напомня на останалите, че знакът е негов. Законът в този случай е на страната на вписаното лице. Оспорването на такава заявка е възможно при недобросъвестност, но то означава дълга процедура с несигурен изход и доказателствена тежест върху оспорващия.
Друг често срещан случай: марката е на старо дружество, което вече не работи, а дейността е преминала в ново. Фактурите са от новото лице, марката е на старото. Ако насреща се появи искане за отмяна поради неизползване, обяснението за групата дружества трябва да бъде подкрепено с документи, а не с добри намерения.
Трети случай: марката е заявена от рекламна агенция или уеб студио, което е направило логото. Авторското право върху дизайна и правото върху марката са различни неща, но и двете трябва да бъдат прехвърлени писмено на бизнеса.
Как да изберете
- Ако имате едно оперативно дружество и не планирате франчайз, заявете на името на дружеството.
- Ако сте няколко съдружници, помислете дали да не държите марката в дружеството и да уредите отношенията си в дружествения договор, вместо да я делите лично.
- Ако имате група фирми или планирате да давате името на партньори, обмислете едно дружество притежател и писмени лицензии към останалите.
- Ако решите все пак съсобственост, подпишете споразумение кой използва знака, кой плаща подновяванията и какво става, ако единият иска да излезе.
- Ако марката е била направена от външен изпълнител, вземете писмено прехвърляне на правата върху дизайна, преди да подадете заявката.
Може ли да се поправи после
Да, марката е прехвърлим актив. Прехвърлянето става с писмен договор и се вписва в регистъра на ведомството, което води марката. До вписването сделката не действа спрямо трети лица, затова не отлагайте тази стъпка. Вписват се също лицензии, залози, обезпечения, промяна на име и адрес. Всяко вписване има своя държавна такса и свои формални изисквания, а при марка на ЕС документите се подават онлайн пред EUIPO.
Прехвърлянето обаче не изтрива историята. Ако в периода, в който марката е била на грешното лице, са възникнали спорове или искания за отмяна, последиците остават. По лесно е да се избере правилният притежател в началото, отколкото да се оправя после.
Разходите не зависят от избора на притежател
Държавната такса за българска марка е 265,87 EUR за до три класа плюс 25,56 EUR за свидетелството, а за марка на ЕС започва от 850 EUR за един клас. Тези суми са еднакви независимо дали заявител е дружество или физическо лице. Разликата е единствено в правните последици, затова няма смисъл изборът да се прави по финансови съображения.
Преди да подадете
Въпросът за притежателя е част от подготовката, заедно с проучването на марка за по ранни сходни права и с определянето на класовете. След подаването следва период, в който трети лица могат да подадат опозиция, а след регистрацията марката се следи дълго, затова много клиенти ползват абонамент за марка за наблюдение на новите заявки.
Ако вече имате регистрирана марка, отворете регистъра и проверете чие име стои там днес. Ако то не съвпада с лицето, което реално продава под този знак, напишете ми какво показва проверката и ще преценим дали е нужно прехвърляне, лицензия или просто актуализация на данните.