Един от първите въпроси, които задавам на всеки клиент, не е как изглежда логото, а къде продава и къде смята да продава след три години. От отговора зависи дали ще подадем заявка пред Патентното ведомство в София, пред EUIPO в Аликанте или ще тръгнем по международната процедура. Изборът на териториален обхват влияе и на цената, и на риска, и на това колко спокойно ще спите, ако някой ден получите писмо от чужд конкурент.
Търговската марка е териториално право. Това означава, че защитата важи само там, където е регистрирана. Българска марка не ви помага в Гърция, нито марка на ЕС в Сърбия или Великобритания. Няма световна регистрация, която да покрива всичко наведнъж, има само различни пътища, които се комбинират.
Българска марка: кога е достатъчна
Националната марка се заявява пред Патентното ведомство на Република България и важи само на територията на страната. Тя е разумният избор, когато бизнесът ви е физически свързан с мястото: заведение, фризьорски салон, строителна фирма, местна верига магазини, услуги, които се предоставят на място, онлайн магазин, който доставя само в България.
Държавната такса е 265,87 EUR за до три класа стоки и услуги, плюс 25,56 EUR за издаване на свидетелство накрая. Класовете са от Ницската класификация, международен списък, който разделя всички стоки и услуги в 45 групи. Козметиката е в клас 3, дрехите в 25, ресторантьорските услуги в 43. Марката ви защитава само в класовете, които сте посочили, затова изборът им е не формалност, а стратегическо решение.
Марка на ЕС: едно заявление за 27 държави
Марката на Европейския съюз се заявява пред EUIPO и с една процедура получавате защита във всички държави членки. Таксата започва от 850 EUR за един клас, като всеки следващ клас се заплаща допълнително. Ако сравните с 27 национални заявки, цената е изключително изгодна.
Марка на ЕС има смисъл, когато продавате онлайн към клиенти в няколко държави, когато изнасяте, когато участвате на панаири в Европа, когато работите с маркетплейс платформи или когато марката е ключов актив, който бихте искали да лицензирате или да продадете. Платформи като Amazon изискват регистрирана марка за достъп до инструментите си за защита на бранда.
Има обаче особеност, която трябва да знаете предварително. Марката на ЕС работи на принципа всичко или нищо. Ако притежател на по-ранно право само в една държава, например в Португалия, подаде опозиция и успее, заявката пада за целия Съюз. Опозицията е възражение, което трето лице подава в тримесечен срок след публикуването на заявката, когато смята, че новата марка влиза в конфликт с неговата. В такъв случай заявката може да се преобразува в национални заявки в държавите, където няма пречка, но това струва време и пари. Именно затова преди заявка за марка на ЕС правя по-широко проучване на марка, не само в българския регистър.
Международна регистрация: Мадридската система
Третият път минава през Световната организация за интелектуална собственост. Подавате едно заявление на базата на вече съществуваща българска марка или марка на ЕС и посочвате държавите, в които искате защита: Великобритания, Швейцария, Сърбия, Турция, САЩ, Китай и десетки други. Таксите зависят от броя и избора на държави и се заплащат в швейцарски франкове.
Важно е да се знае, че всяка посочена държава разглежда заявката по собствените си правила и може да откаже. Освен това през първите пет години международната регистрация зависи от съдбата на базовата марка. Ако базовата марка отпадне, пада и международната. Този механизъм се нарича централна атака и е причина базата да се избира внимателно.
Как подхождам на практика
Вместо да гадаем, минавам през няколко конкретни въпроса:
- Къде са клиентите ви днес и къде очаквате да бъдат след две до три години
- Имате ли онлайн продажби извън България и към кои държави доставяте
- Работите ли с дистрибутори или производители в чужбина
- Колко уникално е името и колко е вероятно да се сблъскате с по-ранни права
- Какъв бюджет можете да отделите сега и какъв след година
Често разумният сценарий е поетапен. Започваме с българска марка, за да има бързо и сравнително евтино право, а когато износът стане реален, надграждаме с марка на ЕС или с международна регистрация. Другият сценарий е обратният: ако от самото начало сте ориентирани към европейския пазар, по-чисто е да тръгнем директно с марка на ЕС, защото после няма да плащаме два пъти.
Нито един от тези пътища не гарантира резултат. Експертизата може да откаже марката заради описателност или заради по-ранно право, а трети лица могат да подадат опозиция. Това, което прави разликата, е предварителната подготовка: проверка на регистрите, оценка на риска и, ако е необходимо, промяна на името или на списъка със стоки и услуги, преди да е похарчена държавната такса.
Защитата не свършва с регистрацията
Марката се подновява на всеки десет години независимо от обхвата. Освен това никоя институция няма да ви уведоми, ако някой подаде заявка за сходно име. Опозицията срещу чужда заявка се подава в кратък срок и ако той изтече, остават само по-бавни и по-скъпи варианти. Затова предлагам абонамент за марка, при който следя регистрите и ви сигнализирам навреме за подозрителни заявки и за наближаващи срокове.
Ако в момента преценявате къде да заявите марката си, най-полезното нещо, което можете да направите, е да опишете накратко с какво се занимавате, в кои държави продавате или планирате да продавате и какво име смятате да защитите. На тази база мога да направя проучване и да ви кажа кой обхват е съразмерен на бизнеса ви и къде виждам реални пречки.